Книгата "България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици" от доц. д-р Теодор Данаилов Дечев е  посветена на сходствата в политическия живот и обществените отношения на Украйна и България, съобщи авторът.

Работата над книгата е започната през 2019 година, когато избирането на Володимир Зеленски за президент на Украйна с убедителна победа над най-ефективния реформатор на страната до онзи момент – дотогавашния президент Петро Порошенко - се оказва удивително подобно на победата на Симеон Сакскобургготски с неговата партия НДСВ над реформатора Иван Костов и Обединените демократични сили.

В книгата са показани както сходствата в политическия живот в двете страни, така и разминаването на практика идентичните събития във времето – политическите процеси в Украйна и България дълго време са сходни, но разместени във времето. В книгата се показва и доказва, че политиците – реформатори не могат да разчитат на достатъчно дълъг период за осъществяване на идеите си. Максимално те могат да разчитат на един парламентарен мандат, като в днешно време един много чест и възможен сценарий е изместването им от властта от популистки организации, водени от личности с нестандартни качества и определена лична харизма.

Едновременно с това, често реформаторските управления създават с действията си определена политическа инерция, която популистите дошли на власт след тях са принудени да следват в някаква степен.

Показано е, най-вече на базата на украинския пример, че новите популистки мнозинства едновременно със следването на инерцията от реформаторското управление, започват война срещу неговото наследство и най-вече срещу неговите лидери. Тази война се води безогледно, настървено и най-често стига до абсурди. Ако в България е валидна формулата „Костов е виновен за всичко“, в Украйна абсурдният характер на гоненията срещу реформаторите се вижда особено ясно при преследванията срещу президента Порошенко (броят на делата срещу него достига трицифрено число), в които съдебната власт се включва изключително енергично.

Разгледано е наличието на така наречените „цивилизационни разломи“ в България и в Украйна в контекста на теорията на Самюел Хънтингтън за сблъсъка на цивилизациите. Констатира се, че драматичните събития в Украйна е възможно да доведат до значително затваряне на цивилизационния разлом там (нещо, което не е предвидено от теорията на Хънтингтън), докато в България цивилизационният разлом няма географска граница и минава напряко през цялото общество. Твърдението на автора е, че какъвто и да бъде изходът от войната в Украйна, той няма да доведе до премахване на разделението в българското общество, а цивилизационният разлом е вероятно да се задълбочи.

Разгледани са няколко сценария на развитие на събитията в Украйна и вероятното им отражение върху българската действителност. Една от най-важните констатации в книгата е, че конфликтът между привържениците на Украйна (които се разглеждат по подразбиране и като привърженици на ориентацията на България към „организирания Запад“ и към „евро-атлантическите ценности“) и привържениците на Владимир Путин и на следвания в момента от Русия политически курс е в крайна сметка и конфликт между привържениците на рационализма, които вярват в науката и нейните възможности, и хората, които са се отдали на някакво съвременно мракобесие, на някакво (за съжаление фалшиво) търсене на „духовното“ и са готови да приемат на вяра всякакви трансцедентални и ирационални твърдения, които варират в границите между твърденията, че Земята е плоска и отричането на ваксините и „прегръщането“ на всяка конспиративна теория, която уличава Запада, либералите, демократите и учените в някакъв сатанински заговор.

Подробно са коментирани възможните измерения на един евентуален бъдещ мирен договор между Украйна и Русия, като са коментирани и възможните начини по които Русия би могла да изплаща контрибуциите за нанесените огромни щети на територията на Украйна. Едно от заключенията е, че най-вероятно „организираният Запад“ ще създаде своя програма за възстановяване на Украйна от типа на „плана Маршал“ и на Русия няма да бъде наложен „картагенски мир“, тъй като последното би отслабило Руската федерация до крайност и тя би се превърнала в безгласна периферия на Китай.

От съществено значение са разгледаните въпроси, „какво трябва да разбираме под пълно поражение на Русия“ и „какви биха били възпиращите фактори за руския реваншизъм“ след евентуалното поражение на Въоръжените сили на Руската федерация.

Пак в подобен контекст са коментирани и въпросите на енергийната диверсификация и на ролята на доставките на природен газ и на „зелена“ енергия за Югоизточна и Средна Европа от Азербайджан и страните от басейна на Каспийско море.

Книгата може да бъде свалена безплатно и законно от адрес: https://blacksea-caspia.eu/bg/library/blgariya-i-ukrayna-civilizacionni-razlomi-i-politicheski-usporedici 

Биографична справка за автора:

Теодор Дечев е завършил строително инженерство - промишлено и гражданско строителство (конструкции) във ВИАС през 1984 г. През 2003 г., завършва магистратура по политология в СУ "Свети Климент Охридски". През 2005 - 2007 г., написва докторската си дисертация в Института по социология на БАН, която защитава пред Специализирания научен съвет по социология, антропология и науки за културата на ВАК. От 2016 г. е редовен доцент във Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) - Пловдив.

Преподавал е и в Нов български университет ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и в УНСС. В момента преподава във ВУСИ. Създател и ръководител на Лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион (ЛПЧКР). Основните му преподавателски курсове са: Индустриални отношения и сигурност, Европейски индустриални отношения, Икономическа социология (на английски и на български език), Етносоциология, Етно-политически и национални конфликти, Противодействие на конвенционалната престъпност, Ефективно развитие на организациите.

Автор е на над 40 научни труда по огнеустойчивост на строителните конструкции и устойчивост на цилиндрични стоманени черупки. Автор е на над 80 труда по социология, политология и индустриални отношения, между които монографиите: „От Мадридските принципи до Мюнхенските дебати“ (2022); „Азербайджан и Туркменистан на газовата шахматна дъска“ (2021); „Индустриални отношения и сигурност. Социални концесии в колективното договаряне“ (2015); „Взаимодействие между институциите и индустриални отношения“ (2012); „Социалният диалог в частния охранителен сектор“ (2006); „Гъвкави форми на работа“ и (пост)индустриални отношения в Централна и Източна Европа“ (2006).